Триумфалната арка е с размери: височина – 49,5м., широчина – 45м. и дължина 22м. Поръчката за това здание е направена от самия Наполеон Бонапарт след победата при Аустерлиц.
Шанз Елизе (Champs-Élysées) е престижен булевард, който не е пропускан от никой турист. Смятан е за най – красивият булевард в света и определено е най – известният. Дълъг е 2км. Започва от площада Конкорд и завършва при Триумфалната арка. Разделен е на две части – търговска и развлекателна (с паркове отстрани) част. Проектиран е като продължение на парка Тюйлери през XVIII в. Преди това булевардът е представлявал полета и зеленчукови градини.
На Шанз Елизе има кина, кафенета, луксозни магазини и перфектно поддържани кестени на алеите. Наемите на магазините са наистина скъпи и се подбират марките, които да бъдат предлагани на булеварда. Изисква се разрешение за отварянето на магазин, като има случаи на отказ при желание от страна на някои вериги.
На 14 юли – деня на Бастилията (национален празник на Франция) се провежда ежегодно военен парад по Шанз Елизе. На него присъства и президента на републиката. От 1975г. там се провежда и последната част от Тур дьо Франс. По време на някои християнски празници като Коледа и периода преди и след нея, Богоявление и други различни мероприятия се слага празничната украса на булеварда.
Домът на инвалидите (Les Invalides) е комплекс от сгради, включващи музеи и паметници, свързани с военната история на Франция. През 1670г. Луи XIV изисква построяването му за да може там да се грижат за бездомни и инвалидни ветерани от войните. Проектът в даден на архитекта Либерал Брюан. В комплексът има още музей на на макетите - включва триизмерни експонати на градове, музей на въоръжените сили – сбирката му е изключително богата, част от нея са и много лични вещи на Наполеон Бонапарт и музей на ордена на освобождението – съдържа 1 500 000 експонати и документи, свързани с френската и международна история. В църквата на инвалидите се намират тленните останки на Наполеон Бонапарт. Гробът му е изработен от порфир, и се намира в златния купол на църквата.
На площадът Бастилията (Place de la Bastille) в днешно време там има множество кафенета, барове, киносалони, сградата на Бастилската опера и юлската колона. Колоната е построена в чест на загиналите в революциите през 1830г. и 1848г. По – интересна е историята на самото място. В периодът 1370 – 1383г. е построена бастилията като част от защитата на Париж. През XVII в. зданието е използвано като затвор, където са затваряли политически, религиозни затворници, бунтари. През този период там са затваряни и много знаменитости. Организирали са се пищни вечери, и затвора е бил един наистина голям разход за стараната. На 14 юли 1789г. бастилията е обсадена и разрушена до основи. Оттогава на 14 юли се празнува деня на бастилията. Днес площадът се използва за различни празненства и събития.
Римокатолическата базилика Сакре Кьор (Basilique du Sacré Cœur) е известен символ на Париж. Посветена е на Светото сърце на Исус. Базиликата е разположена на най – високата точка града – на върха на хълма Монмартр. Дизайнът на Сакре Кьор е на архитекта Пол Абади, който спечелва конкурс проведен измежду 77 архитекта. Строежът й се проточва в периода 1875 – 1914г., а освещаването й се извърша след Първата Световна война.
Като цяло стилът на структурата на Сакре Кьор представлява свободна интерпретация между римски и византийски черти. Доста необичаен стил за периода, в който е построена. Именно поради тази причина се строежа й отнема толкова много време. Повечето от елементите, включени в интериора и екстериора, засилват национализма – портала с трите арки, двете статуи на екзекутирани национални герои – Жана Д'арк и крал Луи IX на Франция, а също и 19 – тонната камбана на базиликата.
Дубликат на статуята на свободата (Statue of liberty) има и в Париж, дори са две. Едната от тях се намира в градините на Люксембург. На информационният панел на пиедестала пише, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Датата написана на статуята е 15 ноември 1889г. - датата на освещаването й. Другият дубликат се намира на остров Сен Луи или острова на лебедите в река Сена. Погледът на статуята гледа към Атлантическия океан и към нейната „по – голяма“ сестра, намираща се на пристанището на Ню Йорк. Има две дати написани върху нея – 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – деня на независимостта на САЩ.
Парижката „Св. Богородица“ или Нотр Дам дьо Пари (Notre Dame de Paris) е изключителна готическа католическа катедрала, намираща се в източната половина на остров Сите, разположен в река Сена. Смята се, че тя е един от най – изящните примери за френска готическа архитектура в света. Построяването на това величествено здание е инициатива на епископ Морис дьо Сюли. Първият камък е бил положен през 1163г. в присъствието на крал Луи VII и папа Александър III. На това място преди да бъде изградена Нотр Дам дьо Пари е имало руини от римски храм на Юпитер, меровингска църква и каролингска катедрала. Готическата катедрала е била реставрирана и запазена, благодарение на Йожен Виоле Льодюк, един от известните френски архитекти след разграбването и разрушаването й през френската революция. Още много и доста известни архитекти са работили по тази катедрала.
Апсидата и мястото за църковния хор са построени в периода 1163 – 1182г. Северната и южната фасада датират от XIII век. Характерната им част са розетките. Изработката им е изключителна. Те са с размер от 13м, което свидетелства за бързото развитие на архитектурата по това време. Западната фасада, на която се намира главния вход на Нотр Дам дьо Пари е завършен през 1250г. И съдържа пет основни елемента. Трите изваяни портала са посветени на Страшния съд (в центъра), живота на Дева Мария (север) и живота на Св. Ан с най – старата статуя на катедралата от 1170г. В галерията на кралете има 28 статуи на крале от Юдея и Израел. Голямата розетка, намираща се близо до кралската галерия, оформя ореол около статуите на Дева Мария и младенеца. В тържествената галерия се намира линия от богато украсени арки, които са свързани с кулите(високи по 69м). На южната кула се намира и 13-тонната камбана Емануел, която се използва само при официални събития.
Дворецът Версай (Palace of Versailles) е наистина най - изключителното място, подходящо за кралски особи. Шатото е толкова голямо, че може да побере над 6 000 придворни. Дворец достоен за истински крал. А кралят не е кой да е, а именно краля Слънце – Луи XIV, който управлявал 72год. Всичко започнало през 1661г. когато той претворил скромна ловна хижа във великолепен дворец. Изсушавал е блата, премествал гори за да създаде невероятните градини на двореца, които са с обща площ от над 1000дка. Те включват пътеки, обградени с дървета, цветни лехи, езера и фонтани. Цялото имение заема площ от над 8000дка.
Версай е бил политическа столица и мястото, където е заседавал съда през периода от 1682 – 1789г. Кралят Слънце искал да се оттегли от интригите, заплитани в Париж. Именно затова се оттеглил във Версай заедно с някои благородници.
За построяването на двореца Версай били необходими над 30 000 работници, а това струвало на Франция почти цялата държавна хазна. Основната сграда съдържа огромни зали и апартаменти по интериор на дизайнера Шарл Льобрюн. Апартаментите в двореца са пищни забележителности, изпълнени със стенописи, картини, скулптури, кадифени драперии, специални килими, позлатени статуи и цветен мрамор. Тези салони са посветени на различни гръцки герои като Херкулес и Меркурий. Лиу XIV избира за своя тронна зала салона на Аполон – бога на слънцето. Най – впечатляващата от тях е залата с огледалата. Тя представлява бална зала с невероятна картина на една от стените дълга 71,6м и 17 огромни огледала. Така гостите на баловете са можели да се наслаждават на собствената си помпозност и красота, танцувайки в залата. Всяко едно от огледалата било поставено така, че да отразява някоя от фреските на тавана. От другата страна са разположени редица прозорци, през които може да се наблюдават градините и залязващото слънце.
В бяло – златният бароков кралски параклис се венчали Луи XIV и неговата любима Мария Антоанета през 1770г., когато и двамата били тийнейджъри. Други интересни помещения са библиотеката, залата с часовника – там е свирил Моцарт, когато е бил 7 – годишен, операта и огромния овален театър, който е бил осветяван от 10 000 свещи.
Център Жорж Помпиду (Centre Georges Pompidou) е комплекс с високо технологична архитектура. В него се помещават обществената библиотека, националния музей за модерно изкуство, а също и институт за наука, музика и проучвания за акустиката. Центърът е посветен на Жорж Помпиду – президент на Франция в периода 1969 – 1974г. Официално центърът е открит през 1977г. От настоящия тогава президент - Валери Жискар д'Естен. Център Жорж Помпиду е наистина известна дестинация във Франция тъй като се посещава от милиони туристи.
Музеят на Огюст Роден (Musée Rodin) е отворен през 1919г. в хотел Бирон и околните площи. Роден е използвал хотела като собствена резиденция от 1908г. Впоследствие дарил цялата си колекция от скулптури, като уговорката му с френските власти била Бирон да се превърне в негов музей, както и станало.
В музеят се намират едни от най – известните му творения като „мислителят“, „целувката“ и „портите към ада“. Много от скулптурите му са изложени в просторните градини на музея.
В музеят има стая посветена на работата на Камий Клодел – известна скулпторка и художник-график. Там може да се видят и творби на Моне, Реноар и Ван Гог, които са били част от личната колекция на Роден.
Музеят на Пикасо (Musée Picasso) е разположен в сърцето на историческата част на Париж, в който има колекция с няколко хиляди творби на Пабло Пикасо.
Пикасо е роден през 1881г., като той започва да учи изкуство през 1895г. През целият си живот той създава доста и разнообразни творби – картини, скулптури, графики, керамика, гравюри, а дори и поезия. След смъртта му през 1973г. много от творбите му стават собственост на френската държава. Било взето решение да се направи негов музей. Къщата, която била избрана за колекцията е хотел Сале от XVII век, намиращ се в района Маре. Той бил построен в периода 1656 – 1659г. от феодалния владетел – Пиер Обер де Фонтеней. Преди да стане музей хотелът е бил доста известен. Бил е нает по – късно от посланика на Венеция, като е използван за училище за изкуства. През 1975г. бил отдаден на държавата.
Днес там можете да видите 203 картини, 191 скулптури, 85 керамики и над 3000 графики, гравюри и ръкописи. Освен колекцията на Пабло Пикасо, музея притежава и няколко творби на Чезан и Матис.
Лувърът (Louvre Museum) е най – големият музей във Франция и най – посещавания музей в света, също е и исторически паметник. Намира се на десния бряг на Сена. В него се помещават над 380 000 експоната и 35 000 произведения на изкуството, датиращи от праисторията до XIX век. Музеят е разположен на площ от 60,60кв.м. Музеят Лувър се намира на територията на двореца Лувър, който Луи XIV използва за да събере кралските колекции.
Музеят Лувър е отворен на 10 август 1793г. с експозиция от 537 картини, като основната част са били притежание на църквата и на кралското семейство. Поради структурни проблеми, музея е бил затворен в периода 1796 – 1801г. Размерът на колекцията се увеличава значително по време на царуването на Наполеон Бонапарт, и затова бива кръстен музей Наполеон. След поражението му при Ватерло, много от експонатите, плячкосани от армията на Наполеон са върнати на собствениците им. Експозицията се увеличава също и при кралете Луи XVII и Шарл X, и при втората френска империя.
Днес колекцията е разделена на осем експозиции – египетски антики, антики от Близкия Изток, гръцки, етруски и римски антики, ислямско изкуство, скулптури, декоративно изкуство, картини и печатни издания и графични композиции. В първата експозиция – египетски антики има над 50 000 експоната, включващи артефакти от цивилизациите на Нил, датиращи от 4000г.пр.Хр. до IVв. Това е най – голямата колекция в света, проследяваща египетския живот. Втората експозиция – антики от Близкия Изток ни „изобразява“ цивилизациите на Близкия Изток и първите заселвания там. Тя е разделена на 3 части – Източно Средиземноморие, Месопотамия и Иран. Третата експозиция - гръцки, етруски и римски антики – съдържа произведения, датиращи от Неолита до VI в. Четвъртата експозиция - ислямско изкуство – обхваща 13 века и 3 континента. Там може да се видят предмети от керамика, стъкло, дърво, желязо, а също килими, текстил, миниатюри. Петата експозиция - скулптури – тук може да се видят известните скулптури на Микеланджело - „умиращият роб“ и „непокорният роб“. Шестата експозиция - декоративно изкуство – обхваща периода от средновековието до средата на XIX век. Основната част от нея е принадлежала на краските семейства. Седмата експозиция – картини съдържа 6000 произведения на изкуството от XIII век до 1848г. Има творби на Микеланджело, Рафаел, Леонардо да Винчи, Рембранд, Джото и др. Последната експозиция - печатни издания и графични композиции – събира различни творения на хартия. Съдържа 8 600 произведения, които са част от кралската колекция.
Градините на Тюйлери (Tuileries gardens) е най – централният и наистина красив парк в Париж. Намира се на десният бряг на Сена, между Лувъра и площад Конкорд. Той също свързва тези забележителности с триумфалната арка, през булеварда Шанз Елизе. Паркът е бил част от двореца Тюйлери, който е бил опожарен и разрушен през годините.
Градините на Тюйлери са проектирани от Андре Ле Нотр (дизайнера на градините на Версай) през 1664г. Те се разполагат на обща площ от около 255дка. В паркът може да се насладите на езерца, статуите и цветните градини.
Мулен Руж (Moulin Rouge) е световно известно кабаре, за което се пише в книгите, пее в песните и показва във филмите. Името му в превод от френски означава червена вятърна мелница. Построено е от Жосеф Олер през 1889г. Намира се близо до хълма Монмартр.
Мулен руж е доста популярен като родното място на модерната форма на танца кан кан. Прелъстителен танц, изпълняван от куртизанки, и подходящ за забавления само за пълнолетни. Този танц става известен и започва да се танцува в цяла Европа. Днес Мулен Руж е туристическа дестинация, предлагаща музикални и танцови забавления за възрастни. Въпреки, че е минало повече от век, кабарето е запазило духа и стила си.
Доста знаменитости са изпълнявали част от репертоарите си като Лайза Минели, Латоя Джаксън, Елтън Джон, Жозефин Бейкър, Ивет Жилбер, Франк Синатра, Едит Пиаф и много други. Мулен Руж е обект на картините на художника на постимпресионизма – Тулуз – Лотрег.
„Мулен Руж„ е заглавието на книгата на Пиер Ла Мур, който е филмиран през 1952г., участващите актьори са Хосе Ферер и Жа Жа Габор. През 2001 се прави друга екранизация на Мулен Руж с Юън Макгрегър и Никол Кидман. Има и още други едноименни филми, но тези двата са номинирани за Оскар.
Лидо (Lido) е известно кабаре, намиращо се на блестящия булевард Шанз Елизе. Там с изпълняват екзотични представления, чиито конкурент могат да бъдат само тези в Лас Вегас. Това е и мястото, където Елвис Пресли прави импровизиран концерт. Други известни имена на изпълнители, посетили и изпълнявали репертоарите си в Лидо са Едит Пиаф, Морис Шевалие, Далида, Шърли Маклейн, Лорел и Харди и др.
Айфеловата кула (The Eiffel Tower) е световно известен символ на Париж и Франция. Тя е най – високата здание в Париж и всяка година се посещава от милиони хора. Кръстена е на нейния инженер и дизайнер – Густав Айфел. Построена е в чест на стогодишнината от Френската революция. Кулата е наистина впечатляваща - висока е 384м и широка - 125м, сглобена от повече от 18 000 части чрез 2,5млн. нита. Общото й тегло е 10 100т. Идеята за този проект дошла през 1884г., а самият строеж бил започнат през 1887г. Построяването му отнело 2 години, 2 месеца и 5 дни. Интересен факт е, че кулата става с 18см по – висока през лятото, поради разширяването на желязото под влиянието на слънчевите лъчи.
След построяването си Айфеловата кула е била застрашавана от срутване поради негодуванието на различни известни личности. През 1909г. е поставено началото на научни изследвания, свързани с радио предаването, което спасило кулата от срутване. В момента на нея са монтирани предавателите на 6 аналогови ТВ станции, на 48 цифрови ТВ станции (18 – безплатни и 30 – платени), на 31 радио станции и още 120 антени.
Айфеловата кула има три нива. Може да се закупят билети за изкачване по стълби или с асансьор. Стъпалата до първото ниво са над 300. Такава е и бройката им от първото до второто ниво. До третото ниво обаче се стига само с асансьор. Възможно е и да похапнете да на Айфеловата кула ако желаете – на първото и второто има ресторанти.
0 коментара:
Публикуване на коментар